Chaos and Vanity

<--

Хаос и суета

Пророкът Мохамед препоръчвал на мъжете мюсюлмани на средна възраст да боядисват посребрените си коси. Така те щели да се отличават от връстниците си християни и евреи, които не прибягвали до тази разкрасителна процедура от криворазбрана скромност. Ако сте обърнали внимание, арабските лидери по принцип не обичат да показват посребрени слепоочия. Например 68-годишният Саддам опъваше катранен мустак до последно. А на 82-годишна възраст Хосни Мубарак съвсем го прекалява с гарвановочерния си скалп. Суетността му, макар да изглежда незначителна на фона на драматичните събития в Египет, служи като добра метафора за политическата кариера на този бивш военен пилот. Той застана начело на страната си в драматичен момент след убийството на Ануар Садат през 1981 г. и постепенно се превърна от популярен и уважаван лидер в безскрупулен диктатор.

Сега дори не знам дали да нарека Мубарак президент, защото, докато този текст излезе, нещата в земята на фараоните може да са съвсем различни. Интересно е как един бивш съветски възпитаник (Мубарак е изкарал 4 години в пилотско училище и генералщабна академия в СССР) се превърна в най-добрия приятел на САЩ в региона. Вездесъщите “Уикилийкс” наскоро пуснаха документи по темата, в които сделката беше описана просто: $ 1,3 млрд годишна миза под формата на военна и икономическа помощ срещу мир с Израел и приоритетен достъп на 5-и и 6-и американски флот до Суецкия канал.

Донякъде е забавно да се наблюдават комплексните танцови стъпки, които лидерите във Вашингтон са принудени да изпълняват в такт със събитията (наречени от Си Ен Ен “Въстанието в Египет”). Миналата седмица Хилари Клинтън и вицепрезидентът Джоузеф Байдън грабнаха по едно продънено ведро и тръгнаха да разнасят вода из различните тв студиа. Държавният секретар повтори няколко пъти, че режимът в Египет е стабилен; номер 2 в Белия дом пък обясняваше, че Мубарак не бил съвсем диктатор. Ако питате мен, във Вашингтон цари не по-малък хаос, отколкото в Кайро или Александрия.

Дали така е изглеждало от САЩ сгромолясването на режимите в Източна Европа през 1989 г. По същия начин ли са внимавали какво ще кажат от администрацията на Джордж Буш-старши само да не ядосат Москва? Египет май прилича на комунистическа Източна Европа по нещо друго. По неофициални оценки 1,7 милиона души там работят за вътрешното министерство, което прави около 2% от населението. В Източна Германия имаше по един агент на Щази на всеки 66-има души – пропорцията е близка. Знаем колко прогнило е общество, което толкова обилно се самошпионира.

Събитията в Египет основателно притесняват САЩ, арабските държави, Израел и световния политически и бизнес елит като цяло. Ако страната изпадне в хаос и се стигне до масови кръвопролития, трусовете ще се усетят надалече. Световните пазари вече реагираха негативно на събитията. Но дори мирното преминаване към демокрация може да донесе проблеми. Оценките са, че при свободни избори радикалите от “Мюсюлманското братство” може да спечелят 25-30% от гласовете. Не знам дали тези страхове не са преувеличени. Ами ако са оправдани? Във Вашингтон със сигурност откровено се опасяват от създаването на нов Иран.

Каквото и да излезе, най-добре ще бъде египтяните си го устроят. Те имат ресурсите и възможностите да създадат будно гражданско общество. През септември м.г. четох как египетският блогър Уаел Халил (http://waelk.net/) залови официоза “Ал Ахрам” в манипулация на снимка с Мубарак. Президентът беше преместен напред (с “Фотошоп”) на съвместна фотография с Барак Обама и трима други близкоизточни лидери, за да изглежда, че води групата. Всъщност домакин бе американският президент, който върви крачка пред останалите в оригинала. На същия този блог сега може да видите политически карикатури, които осмиват режима много ехидно и нямат нужда от превод.

Поне вероятният бъдещ лидер на Египет Мохамед ел Барадей е плешив. Защото суетата е заразна. Наскоро два британски таблоида сравниха снимки на Обама от последните месеци и заключиха, че президентът е започнал да прикрива среброто в косите със стратегически дози черна боя.

About this publication