Overseas Splashes: Wisdom Deficit

<--

Пръски отвъд океана: Дефицит на мъдрост

Четирите шева, които Бойко Борисов получи върху челото си след футболен мач миналата седмица, ми напомниха за реакциите тук по адрес на друг държавник, пострадал в разгара на спортна битка. Брадичката на Барак Обама бе закърпена в края на ноември с 12 шева, когато американският президент отнесе удар с лакът под баскетболния кош. Цяла седмица държавният глава на САЩ си отваряше устата с видимо усилие, когато трябваше да говори. Тогава някои от щатните му критици и отдясно, и отляво го обвиниха в прекомерно пристрастие към топката. Не било сериозно – едва ли не детинщина! – да играе толкова често баскетбол, когато имало толкова много по-важни неща за вършене.

Явно в политиката обвинението в незрялост минава за особено ефективен финт, защото го чувам често. В САЩ репликата „Нека си говорим като възрастни” се хвърля към политическите опоненти по най-различни поводи. В момента те най-често са свързани с вземането на трудни решения къде и колко да се отреже от бюджетните разходи за следващата година. А теми за „възрастен” разговор колкото искаш. Новият проектобюджет на САЩ, който Обама предложи в понеделник, предвижда рекорден дефицит от 1,6 трилиона (1600 милиарда) долара. Няма шега. Президентът изложи редица мерки, които трябва да намалят задлъжнялостта на държавата през следващото десетилетие с около 10%. Това може да не изглежда кой знае колко радикално, но поне ще обърне тренда от предишните десетина години – ако мерките минат през ситото на законодателите, разбира се.

Някои бюджетни приоритети на Обама раздразниха неговите съпартийци. Демократите не харесаха плановете му за замразяване или орязването на 500 федерални програми, свързани с образованието, околната среда и социалните помощи. По-крайните сред тях направо обвиниха Обама в предателство, удобно забравяйки, че партията им загуби мнозинството в Камарата на представителите през ноември и сега трябва да се съобразява с напълно друга разстановка на силите.

Републиканците пък отсякоха, че президентът изобщо не прави нищо съществено за свиването на държавните разходи. Лидерите им постоянно натякват за рекордния размер на дефицита, като манипулативно подминават факта, че той се дължи отчасти на отстъпката, която Обама им направи през декември, за да останат в сила данъчните облекчения за хора с над 250 хил. долара годишен доход. Изобщо разминаването в оценката за едни и същи действия между двете основни политически партии в САЩ в момента е толкова дълбоко, че човек се пита дали те четат едни и същи страници.

Разбира се, и републиканците, и демократите са искрено обезпокоени от прекомерната задлъжнялост на държавата, но никой не набира смелост да каже на електората си открито, че единственият възможен път към намаляване на дефицита минава през болезнени ограничения на разходите и вдигане на данъците (или отмяна на някои популярни фискални облекчения). Рано или късно американците ще трябва да преглътнат намаляване на пенсионните плащания (Social Security), както и реформа в медицинските застраховки за възрастни (Medicare) и бедни (Medicaid). САЩ, макар че имат сравнително по-младо население и по-висока раждаемост от Европа, не могат да избягнат същата дупка, към която са се устремили пенсионноосигурителните системи на Стария континент.

Да не забравим и астрономическия бюджет на Пентагона от около 700 милиарда долара годишно, което включва разходите за Ирак и Афганистан. Военните харчове са нараснали с близо 70% през последното десетилетие. Няма шега! Обама ще отреже нещо от тези пари (78 милиарда долара в рамките на 5 години), но няма да посмее да посегне на тези средства насериозно. Дефицит или не, САЩ ще останат с военен бюджет колкото на следващите 20 държави накуп.

Мисля, че и Обама, и Борисов ще се съгласят, че няколко шева по лицето са за предпочитане от дългите битки, които трябва да водят с врагове и приятели всеки път, когато стане въпрос за пари. Иначе и на двамата пожелавам пълно възстановяване и много мъдрост, когато бъркат в държавната хазна.