U.S. and China: The Drug Addict and Its Dealer

<--

“Ако дължите на банката 100 долара, това е ваш проблем. Но ако й дължите 100 млн. долара, това е проблем на банката.” А ако в тази фраза на легендарния милиардер Джон Пол Гети сменим милионите с трилиони, ще получим доста точно обобщение на ситуацията между САЩ и Китай. Като Вашингтон е в ролята на длъжника, а Пекин e в ролята на банката, която в последните седмици осъзнава колко голям проблем всъщност има.

Свалянето на кредитния рейтинг на Америка и дълговите драми от двете страни на Атлантическия океан изведнъж обърнаха на 180 градуса гледната точка към финансовата симбиоза между първата и втората икономика в света. Съвсем доскоро САЩ се притесняваха, че са прекалено зависими от своя най-голям кредитор, който държи американски облигации за 1.17 трлн. долара. Сега Китай се стресна, че не е много разумно и дори е направо опасно да седи върху толкова огромни доларови активи. И въпреки всички тиради за нов финансов ред и нова резервна валута на мястото на залязващия американски долар Пекин съвсем не изглежда готов да освободи своя юан и да го номинира за наследник.

Размяна на ролите

Всичко това промени и тона в диалога между световната суперсила и изгряващия източен гигант, както пролича при посещението в Пекин на американския вицепрезидент Джо Байдън през седмицата. Нямаше ги обичайните назидателни лекции от страна на Вашингтон за човешките права, Тибет, Тайван и подценения китайски юан. Защото, както отбеляза наскоро съвсем откровено американският държавен секретар Хилъри Клинтън, “как да говориш твърдо с банкера си”. А и на сегашния фон би изглеждало по-подходящо, вместо Байдън да притиска китайците за юана, те да го притискат за стабилността на долара.

Наистина домакините в Пекин този път съвсем не бяха в ролята на смъмрения и докачлив ученик. Но и учтиво спестиха на госта си реплики в стилистиката на откровеното злорадство и унищожителните критики, които се изляха в китайските медии около фарса във Вашингтон покрай вдигането на дълговия таван и последвалото сваляне на кредитния рейтинг. Миролюбивото послание след срещите на Байдън в Пекин беше за сътрудничество, общи интереси и общи отговорности.

Вашата валута е наш проблем

Въпреки официалните любезности тонът в китайските медии – проводници на линията на управляващите в Пекин – е доста по-различен. Миналата седмица държавната агенция “Синхуа” публикува огнен редакционен коментар, в които заклейми “дълговата зависимост” на САЩ и поиска “международен контрол над печатането на долари” и “нова, стабилна и сигурна глобална резервна валута, за да се избегне катастрофата, предизвикана от една-единствена страна.” Освен това агенцията обяви, че сега “Китай има пълното право да изисква САЩ да вземат мерки за структурния си дългов проблем и да гарантират сигурността на китайските доларови активи”.

Ответните реакции от САЩ бяха също толкова бурни. “Това е върхът на лицемерието. В крайна сметка кой е най-големият купувач на американски облигации в света? Кой финансира американския търговски и бюджетен дефицит? Кой купува по 2 млрд. долара на валутните пазари всеки ден, за да държи юана подценен и да има огромно нечестно предимство в търговията”, попита реторично Фред Бъргстън, директор на Peterson Institute for International Economics, в подкаст, качен на сайта на института. И действително, ако САЩ са дългов наркоман, Китай е техният дилър. И е почти толкова виновен за светещия на червено американски баланс, колкото и политиците във Вашингтон.

Така Пекин сам се хвана в това, което бившият член на монетарната комисия на Китайската централна банка Ю Юндин определи в статия за в. Financial Times като “доларов капан”. Китайското правителство изгради втората по сила икономика в света отчасти чрез поддържане на евтин юан, който да стимулира износа. За да постигне това, то купуваше огромни количества американски ценни книжа. И сега всеки опит на Пекин да се отърве от натрупания американски дълг би бил самоубийствен, защото ще потопи още повече долара и ще обезцени собствените му внушителни валутни резерви. “Икономическият успех на Пекин е съвместен продукт на действията на Китай и бездействието на САЩ. Фискалната каша в Америка е сътворена от двете страни”, казва Питър Мориси, икономист от университета в Мериленд, пред в. Los Angeles Times

About this publication