From Iowa to Washington

<--

Вълнения, задкулисни драми и грандиозни амбиции – за света американските предварителни избори за президент предлагат неустоими емоции подобно на бляскавите сватби в европейските кралски дворове. Вместо модерната версия на приказката за девойката, срещнала своя принц, битката за номинация предлага прастария наратив за малкия човек, тръгнал да покори големия бял дворец, изправил се срещу хиляди препятствия и пораснал духовно в битката с тях. Външните наблюдатели следят развоя на драмата в Америка и от удобната позиция да не им се налага сами да взимат тежките решения. Също както зрителите в чужбина не трябва да плащат разточителната сметка на кралските сватби, на чиито блясък и помпозност толкова се възхищават.

А току-що започналата битка за републиканската президентска номинация обещава да не разочарова очакванията за интересни обрати, силни емоции и политически екзотики. След сравнително проблемно начало с по-скоро колоритни вместо силни кандидати резултатът от първия вот в Айова през изминалата седмица обещава да поддържа интригата. В малките часове в сряда след дълго броене се оказа, че разликата между водача – някогашния губернатор на Масачузетс Мит Ромни, и втория в класирането, бившия сенатор от Пенсилвания Рик Санторъм, е едва осем гласа.

Санторъм доскоро бе пренебрегван от журналисти, стратези и избиратели като несериозен кандидат. Буквално броени дни преди вота се очакваше, че битката в Айова ще е между Ромни и иконата на либертарианството Рон Пол. Обратът не само ясно показа назрелите противоречия в консервативния лагер, но и загатнa посоката на националните избори през ноември.

Спасителят в царевицата

Заради сравнително малобройното си население (т.е. малко избирателни гласове), аграрната икономика и липсата на космополитни метрополии Айова често е наричана flyover state, или щат, над който само се прелита. На всеки четири години като първата спирка на дългия маратон от предварителни избори тя има амбицията да идентифицира бъдещия кандидат-президент. Сега обаче твърде колебливите резултати без ясен фаворит затвърдиха усещането, че десният лагер минава през болезнен дебат за бъдещето си и процесът на номиниране ще е и разговор накъде да поеме партията.

В Америка често се казва, че докато демократите се влюбват в романтични идеи или личности, републиканците предпочитат да се подчиняват на партийната дисциплина. Серията от възходи и падения на съперници на по-умерения Ромни през последните месеци обаче е на път да преобърне тази конвенционална мъдрост надолу с главата.

Демократите, макар и недоволни от първия мандат на Барак Обама

Линк досие Барак Обама, 44-ят президент на САЩ, е първият … Цялото досие

, се показаха необичайно дисциплинирани и заглушиха още в зародиш всяка идея за вътрешнопартиен съперник на президента. В американската политика не е необичайно непопулярен обитател на Белия дом да бъде принуден от съпартиец да участва в предварителни избори (както се случи с Джими Картър, предизвикан от Тед Кенеди през 1980 г.). На Обама, въпреки насъбраното недоволство вляво, подобен сценарий бе спестен.

В лагера на републиканците изглежда, че голяма част от електората не може да се примири с кандидата на естаблишмънта Ромни и непрекъснато се влюбва (и бързо разлюбва) в евентуалните му съперници. Последователното разочарование на твърдото ядро избиратели от конгресмена Мишел Бахмън, губернатора на Тексас Рик Пери, бизнесмена Хърман Кейн и бившия председател на Конгреса Нют Гингрич така и не се превърна в повече подкрепа за водещия кандидат.

Причината е, че популисткото движение “Чаеното парти” не вярва, че Ромни ще води решителна дясна политика, а консервативните евангелисти не могат да преглътнат мормонската му вяра. Единственият останал неопетнен по ирония на съдбата се оказа Санторъм, защото никой не го взимаше на сериозно досега. Силно религиозният му бекграунд и консервативните идеи изведнъж се оказаха достатъчни, за да забрави електората в Айова, че като сенатор той не се е свенил да канализира държавни средства за любими проекти или че е загубил преизбирането си в горната камара на Конгреса през 2006 г. с цели 17%.

Така битката за номинацията все повече изостря дебата за

Бъдещето на консерваторите

между по-прагматичното и близко до центъра крило и все по-завиващото надясно популистко движение “Чаеното парти” и консервативните евангелисти. “Това, което се случва, е, че републиканците се опитват да дефинират своите “за” и “против”. Не е необичайно за партия в опозиция да има проблем в самоопределянето си и предварителните избори са както за избиране на кандидата, така и за формулиране на посланието й”, обяснява Дейвид Ипсен, дългогодишен колумнист на най-влиятелния вестник в Айова Des Moines Register и настоящ директор на престижния Paul Simon Public Policy Institute, в дискусия с журналисти, в която “Капитал” участва. Мнозинството коментатори очакват в края на дългия предизборен маратон Ромни все пак да спечели дясната номинация. Въпросът е дали цената няма да включва още по-крайни позиции, потенциално отблъскващи независимите избиратели, малцинствата и жените в националните избори през ноември.

На пръв поглед президентът Обама само печели, ако боричканията в противниковия лагер се проточат. Тази година традиционната рамка на вечна битка между демократи и републиканци обаче бе пропукана от необичайната популярност на сенатора от Тексас и либертариански любимец Рон Пол. Възгледите на 76-годишния политик за държавата като извор на всяка корупция и зло, покваряваща и осакатяваща индивида, са твърде крайни, за да привлекат повече от една трета от републиканския електорат и само 21% от гласувалите в Айова (трето място). По израза на Дейвид Ипсен обаче не е важна личността на Рон Пол, важно е

Посланието на Рон Пол

Обграден от ято двайсетгодишни доброволци в кампанията му, в нощта на първия вот ветеранът политик ясно сигнализира амбицията си да обедини разочарованите от бездействието и безидейността вляво и вдясно. “Рон Пол привлича много млади избиратели, които преди четири години гласуваха за Обама. Днес те или са недоволни колко малка е обещаната от него промяна, или от посоката, в която тя е поела”, обяснява Дейвид Ипсен.

Рон Пол предлага на разочарованите цял набор от смели идеи – от премахване на Федералния резерв и връщане към златния стандарт, през драстично смаляване на държавната администрация до край на военните интервенции и вечното раздуване на военнопромишления комплекс. Фактът, че за четвърт век в Конгреса той не е променил позициите си, без значение колко непопулярни и критикувани са били те, допълнително привлича омерзените от безличната политика. Рон Пол може би сам съзнава, че няма реален шанс да спечели републиканската номинация. Но предварителните избори му дават достатъчно мощна трибуна да прокламира това, което отдавна е главна цел на живота му – кардиналната промяна на американската политика и светоусещане.

“Когато дойде време за националните избори, ще видим как и Барак Обама

Линк досие Барак Обама, 44-ят президент на САЩ, е първият … Цялото досие

, и републиканският кандидат ще започнат да търсят начин да вкарат в програмата си темите, повдигнати от Рон Пол”, обяснява Дейвид Ипсен. Парадоксално, но натискът ще е по-голям върху демократическия президент, защото той се припознава като кандидата на младите, добре образованите и центристите, запленени от идеите за смели реформи.