Дълго време демократите се опитваха да убедят американските гласоподаватели, че Мит Ромни ще бъде превъплъщение на Джордж Буш – младши, ако стане президент. Тоест безотговорен войнотворец, който на всичко отгоре се гушка с богаташите.
Републиканците пък търсеха начин да докажат на електората, че Барак Обама е слаб лидер, безпомощен пред силите на международното зло, както Джими Картър по време на кризата със заложниците в Техеран през 1979-1981 г. Само че в последния дебат от предизборната кампания, посветен на външната политика, сегашният президент на САЩ се представи като по-голям ястреб от предшественика си. Ромни изглеждаше почти готов да вземе Нобеловата награда за мир, дадена погрешно на Обама през 2009 г.
Обама изненада и левицата, и консерваторите с агресивния начин, по който подгони терористите по света. Безпрецедентната употреба на безпилотни самолети за директна елиминация на враговете на САЩ е тактика, която предизвиква доста противоречиви реакции. (Специалното разследване The Drone Age на авторитетния сайт за външна политика globalpost.com представя задълбочен анализ по темата. Ако се интересувате как американският президент избира кой да живее и кой да умре, четете материала от май т.г. под заглавие Secret‘ Kill List’Proves a Test of Obama’s Principles and Will на сайта на в. “Ню Йорк Таймс”, nytimes.com.)
Ромни изръси може би най-запомнящата се реплика още в началните минути на дебата: We can’t kill our way out of this mess. Тоест, САЩ няма да се справят с проблем като тероризма само чрез изтребване на терористи. Съмнявам се, че в перспектива самият Обама мисли различно. Но засега ястребовият подход работи безотказно, понеже американската публика харесва новини за елиминирани терористи в Йемен и никак не обича, когато научава колко близко до успеха е бил поредният заловен в Ню Йорк атентатор. Точно по тази причина лагерът “Гуантанамо” е все още отворен, въпреки предизборните обещания отпреди 4 г. Тактиката триумфира над стратегията.
Колкото до “миролюбивия” Ромни, той всъщност няма много ясни идеи каква външна политика ще води, понеже нито има опита, нито стриктни идеологически убеждения в тази област. За разлика от него Обама беше откровен либерал, почти пацифист – след което се прероди в прагматичен ястреб. Подгласникът Пол Райън също не е особено в час. По време на вицепрезидентския дебат той заяви, че Иран се управлява от побъркани аятоласи. Вярно е, че президентът Ахмединаджад обича да се прави на шут пред Общото събрание на ООН, но в действията на Техеран има определена логика. Карикатурите на белобради лидери с чалми не съдържат цялата истина.
Иран е една от малкото външнополитически теми, успяваща да задържи донякъде вниманието на избирателите. В ключовите щати като Флорида и Охайо между 2/3 и 3/4 от запитаните определят като “много важен” въпроса дали аятоласите ще се сдобият с атомна бомба. Затова Обама се обърна към този електорат в понеделник с изявлението, че няма да разреши на Иран да стане ядрена сила.
По време на дебата двамата съперници споменаха общо 34 пъти Израел. Обама заяви, че твърдо застава зад еврейската държава. Тази поза обаче също не е плод само на геостратегически сметки. Президентът трябва да спечели еврейския вот в съотношение поне 4:1 спрямо републиканците.
В крайна сметка кой ще влезе като победител в Белия дом на 20 януари 2013 г., няма да се реши от събития в чужбина. Поради особеностите на американската избирателна система резултатите в не повече от стотина от близо трите хиляди окръга (т.нар. county) вероятно ще определят следващия президент. Тази свръхконцентрация на вота практически гарантира някаква криза. Например съществува реалната възможност събралият повече гласове като цяло да загуби изборите, подобно на 2000 г. Вече зрее скандал с това, че в един от регионите на ключовия щат Охайо ще се гласува с машини, доставени от фирма, чиито собственици са донори на Ромни.
Когато се води битка за Охайо, кой се вълнува от Техеран?
Leave a Reply
You must be logged in to post a comment.