Jealous Power

<--

Изчаках няколко дни, преди да седна да пиша нещо за скандала с гигантската схема за подслушване на Агенцията за национална сигурност на САЩ (NSA, www.nsa.gov).

Честно казано, не знам какво точно очаквах. Да намерят Едуард Сноудън удушен с дамски чорап в стаята му в Хонконг? Или Обама да изплаче от телевизионния екран ала Ричард Никсън: “Аз не съм престъпник”?

Подобни екзотични развръзки са еднакво невероятни. Нещата са доста по-прозаични и поради това по-притеснителни. Проучване на в. “Вашингтон пост” и изследователския център “Пю” обяви в понеделник, че американците в съотношение две към едно са склонни да позволят на правителството си да наблюдава частния им живот, стига това да помага в борбата с терористите.

Дори последните разкрития за масовото събиране на данни от Агенцията за национална сигурност се смятат за приемлива цена от мнозинството американци.

Все едно не са чували прочутата максима на Бенджамин Франклин, че онези, които са съгласни да жертват свобода за малко повече сигурност, няма да имат нито едното, нито другото – а и не ги заслужават.

Анализът на центъра “Пю” отбелязва, че резултатите са практически идентични на тези от 2006 г., когато техник на телефонната компания AT&T излезе с разкритие за тайна система за подслушване в Сан Франциско, пак организирана от същата агенция.

Разликата е, че по времето на Буш повечето несъгласни с подобни методи са били демократи, докато републиканците са ги смятали за допустими. Сега партийните предпочитания са огледално обърнати, но като цяло публиката е “за”.

Политиците също си траят. Лек шум се вдигна в Конгреса, но общо-взето не сме чули – и едва ли ще чуем – кой знае колко енергични възражения сред законодателите и от двете партии.

И защо ли, след като поне засега няма данни всъщност да са били нарушени някакви закони (което също е притеснително, поне за мен).

Федералните съдилища отдавна постановиха, че мобилните телефони не се ползват със същата закрила като “земните” линии. Специалните съдебни състави по закон, приет през 1978 г. и доработен през 2001 г., могат да издават разрешения за подслушване на заподозрени шпиони и терористи в пълна тайна.

Много от алинеите на прословутия “Патриотичен акт” от 2001 г. (продължен за още 4 години с решение на Конгреса и подпис на Обама през 2011 г.) дават изключително широки права на властите, стига те да твърдят, че преследват терористи.

С две думи, не очаквайте чудеса след последните разкрития. Настроенията далеч не са като при публикацията на прословутия секретен доклад на Пентагона за войната във Виетнам (т.нар. Pentagon Papers) през 1971 г.

Даниел Елсберг, който предаде въпросния документ на в. “Ню Йорк таймс”, обяви Сноудън за герой. Малко е рано за това.

През 2008 г. Обама обеща “най-прозрачната администрация в историята”. Нищо подобно! Белият дом в днешния му вариант представлява една от най-херметично затворените и дисциплинирани операции които помня.

Администрацията е много ревнива – бих казал дори отмъстителна – към всеки, който си позволи да изнесе каквато и да бил информация. Вижте какво се случва на горкия редник Брадли Манинг, който захрани “Уикилийкс” с толкова ценни данни.

Той бе държан повече от година в изолация като Анибал Лектър от “Мълчанието на агнетата”. Отношението към него много прилича на опит за сплашване на други потенциални желаещи да изнесат компрометираща военните информация.

Междувременно разузнаването отива в ръцете на частни подизпълнители, точно както Пентагонът даде Ирак на фирми като “Блекуотър”.

От 8 милиарда долара годишен бюджет на Агенцията за национална сигурност около 7 милиарда отиват за контрактори като “Буз Алън Хамилтън”, за които работеше Сноудън. Военните се оплакват, че 10 процента от бюджета им може да бъдат орязани тази година, но пропускат да споменат, че сега имат на разположение с 81 процента повече средства отколкото през 2001 г.

Който очаква свиване на тези разходи, не е в час.

Интересите са твърде дълбоки, а публиката е прекалено апатична, за да очакваме промяна. Прогнозата ми е, че Сноудън ще го гонят до дупка с криминално обвинение. Постепенно шумът ще намалее и нещата ще си продължат както преди. И както винаги.