На 6 ноември се проведоха може би най-важните за новото столетие избори в САЩ. По традиция в средата на президентския мандат се избират всички народни представители, около една трета от сенаторите и повечето губернатори.
Логиката на Отците основатели (The Founding Fathers) и техните последователи да създадат такава комплексна система е напълно ясна. Народът трябва постоянно да има правото да гласува, да променя пътя на страната си и да държи властимащите отговорни, а властта трябва винаги да бъде “проверявана и балансирана” (checks and balances) от друга власт.
Затова и изборите от вторник бяха най-важните за новото столетие. Защото те са механизмът, който Отците основатели са заложили в политическата си система, за да могат гражданите да отговорят на въпроса: “Това ли е посоката, в която искате да се движи страната ви?”. За да разберем как отговориха американците, трябва да проследим контекста, очакванията и резултатите.
Безспорно в последните две години САЩ се реполитизираха. Предишните американски избори ясно показаха, че времето на “средностатистическия политик” и “средностатистическия избирател” е отминало. Тръмп влезе в политиката бомбастично, унищожи традиционните републиканци на предварителни избори и след това открадна електоралната колегия от демократите. На фона на всички негативи от това, имаше и един огромен позитив – в Америка се върна значението за това за кого ще гласуваш. Републиканци и демократи отново започнаха да се различават помежду си.
За републиканците това доведе до положението на кошмарен политически цунгцванг. Цунгцванг в шаха е положение, в което единият играч е поставен в такава позиция, в която всеки възможен ход ще влоши състоянието му на дъската и най-вероятно ще доведе до загуба, но въпреки това трябва да направи ход, защото правилата го изискват. Републиканците се оказаха в позиция, в която или трябва да играят с Тръмп (което отслабва подкрепата им сред големи групи от типичните им избиратели като религиозните общности, така наречените футболни майки (soccer moms) и малката им, но ключова подкрепа сред малцинствата), или да го игнорират и опонират (губейки белия мъж на средна възраст и страдайки ежедневно от обидни туитове).
Демократите се оказаха в пълна опозиция (без президент, малцинство в Сената и в Камарата на представителите) за първи път от десет години насам, въпреки че страната като цяло клони повече към техните позиции, отколкото на републиканците. Това даде ясен знак, че е време за завой на ляво и модерното, прогресивно “социалдемократическо” крило влезе в челен сблъсък с естаблишмънта. На предварителните си избори повечето естаблишмънт кандидати успяха да спечелят (макар и с топяща се преднина), но на много места прогресивното крило спечели правото да излъчи свои представители на изборите.
Така сцената беше подготвена. За много републиканци битката беше за политическото им оцеляване. При нисък рейтинг на президента и партията и при влошаваща се за тях демография загуба на изборите значеше, че със сигурност това е краят на политическата им кариера. За демократическия естаблишмънт също беше ясно, че ако прогресивистите спечелят, връщане назад няма да има. За лявото крило пък се отвори уникалната възможност да излязат от положението, в което са от половин век на малка крайна (fringe) група, която обикновено се състои от двама-трима сенатори, един двама губернатори и десетина народни представители и да окупират полето в ляво от центъра.
Заради това в последните седмици анализаторите предсказваха “синя вълна”, която ще да залее страната. Очакването беше, че при ниския рейтинг на Тръмп и републиканския цунгцванг естаблишмънт демократите с лекота ще запазят избирателните райони, които държат, а прогресивистите ще откраднат от републиканците типични техни крепости. По традиция реалността се оказа по-сложна от плановете, очакванията и предсказанията.
По последни резултати демократите печелят мнозинство в Камарата на представителите и успяват допълнително да обърнат около 35 избирателни района. Голяма, безспорна и значителна победа за демократите. Същевременно републиканците излизат на плюс около три сенаторски места. За губернатори демократите печелят около шест повече, но не успяват да постигнат двете си най-важни цели – Флорида и Джорджия. Ако американските избори бяха футболен мач, резултатът щеше да бъде едно и половина на едно и половина с изпусната дузпа за “сините”.
По всичко личи, че очакваната вълна не се състоя. За да видим защо, предлагам по един представителен пример за всеки тип резултат:
Сенатор от Тексас – за първи път от 1988 година демократическият кандидат имаше реалистичен шанс да обърне един от най-червените щати. Прогресивният Бето О‘Рорк направи активна и позитивна кампания, успя да събере почти двойно повече дарения за нея (без да приема пари от корпорации) от опонента си и на моменти водеше както при вота (предварителния вот по пощата), така и при проучванията. В крайна сметка намесата на Тръмп в последните дни се оказа решаваща и Тед Круз удържа позицията си с по-малко от 3% преднина. Това състезание е показателно по две причини – първо, където президентът Тръмп активно подпомогна кандидатите на републиканците, те спечелиха; второ, прогресивните демократи успяха да оспорят немислими позиции, но за малко не ги спечелиха. Въпреки това огромната демократическа мобилизация в Тексас донесе два обърнати избирателни района за народен представител.
Народен представител от Калифорнийския 25-и избирателен район – Тридесетгодишна, бисексуална и живееща в приют за бездомни животни Кейти Хил обърна избирателен район, който е червен от 1992 година. Хил беше безспорно най-голямата победа за прогресивното крило на демократите.
Народен представител от Нюйоркския 14-и избирателен район – Александрия Окасио-Кортес е най-младата жена в Конгреса и ще се превърне в лицето на прогресивното крило в долната камара. Състезанието й беше показателно за това, че, първо, прогресивното крило в демократическата партия няма проблем да печели традиционно сини избирателни райони и, второ, че демографската група, която получава най-голям ръст в представителството си в долната камара, са млади, небели, жени (също Шарис Дейвидс, Рошида Тлаиб, Деб Холанд, Аяна Пресли, Яхана Хейес и др.).
Народен представител от Оклахомския 5-ти избирателен район – Оклахома е един от най-червените щати, а 5-ти избирателен район за последно беше в демократически ръце преди 44 години. Въпреки това Кендра Хорн измъкна изненадваща победа. Повече от половината новоспечелени от демократите избирателни райони са от жени.
Сенатор от Северна Дакота – забърканата в корупционни скандали и често гласуваща с републиканците демократка Хайди Хейткемп загуби сенаторското си място в Северна Дакота. Пророкуваната “синя вълна” не даде имунитет на слабите кандидати на демократическата партия, а победителят Кевин Креймър беше един от критиците на политиките на президента Тръмп, но в разгара на кампанията промени отношението си, покани го и успя да обърне още едно сенаторско място в полза на републиканците.
Губернатор на Флорида – най-важното губернаторско състезание завърши с половин процент в полза на силно подкрепеният от Тръмп републиканец Рон ДеСантис. Демократите спечелиха Камарата на представителите, но с минимални разлики изпуснаха най-големите си стратегически цели като губернаторските и сенаторските места в ключови щати.
В деня след изборите президентът Доналд Тръмп обяви “Голяма победа”, въпреки че републиканците загубиха Долната камара на Конгреса. Тръмп обаче е напълно прав. Той победи, като показа на партията си, че само неговото лично участие е способно да спечели избирателни райони, сенаторски мандати и губернаторски позиции. По този начин, две години след като стана президент, Тръмп се превърна и в безспорен лидер на републиканците.
От другата страна демократите очакваха синя вълна, но наместо това се удавиха в нея, изпускайки възможността да отбележат дори една голяма и неочаквана победа в състезанията за сенатори и губернатори. Прогресивното крило в партията пък ясно показа на естаблишмънта, че за разлика от него може да печели и сини, и червени избирателни райони (а дори може и да събира повече пари за кампаниите си, без да приема дарения от корпорации), но и то няма капацитета за изненадващи успехи.
Все пак демократите могат да се възползват от мнозинството си в Камарата на представителите за да свършат множество полезни неща. На първо място, президентската институция има сравнително малко лостове за действие без подкрепата на народните представители, така че демократите ще имат всички необходими инструменти за да проверяват и балансират президента и неговия кабинет. На второ място, председателите на комисии в Конгреса са важни за много ресорни политики и определено има място за подобрение спрямо сегашните (комисията по околната среда идва на ум).
Трето и най-важно, Камарата на представителите има почти неограничено право да изисква документи, има механизмите да пази специалното разследване за руската намеса в изборите от 2016-та и е институцията, която с обикновено мнозинство започва процедурата по импийчмънт. Отсега нататък за демократите няма оправдание да не достигнат до дъното на разследването на влиянието на руските служби в демократичния процес на САЩ и техните съюзници.
Leave a Reply
You must be logged in to post a comment.