$5.7 Billion Would Not Be Enough for Trump’s Wall

<--

Едва ли има нещо друго, при това толкова веществено и материално, което да олицетворява доктрината “Тръмп” по-добре от желанието на президента на САЩ за издигане на стена по границата на Щатите с Мексико.

В такъв случай стената спира да бъде бетон, стомана и сензори и се превръща в знаме: флаг на идеология. Ще се превърне ли тази стена, ако види бял свят, в най-големия транспарант на идеологията на Доналд Тръмп? И, което е много по-важно, на какво би била референция тази стена?

Ако знаем нещо за републиканците в САЩ, включително и за излъчения от тях президент Тръмп, то то е, че те не обичат да надуват бюджетите на федералните структури. Но с едно важно изключение: онези правителствени звена, които отговарят за сигурността. Затова харчовете, свързани с Департамента по вътрешна сигурност и Департамента по отбрана, са по-скоро толерирани от американските десни, за разлика от плащания, които касаят социалните услуги (като здравеопазването, да речем).

Казано по-пряко, републиканците и Доналд Тръмп няма да “хвърлят” едни 5.7 млрд. долара от събрани данъци за построяване на стена, в чиято потребност те да не са убедени.

И тук дори не става дума само за това, че за 2018-та година е регистрирано увеличение с 23% на задържани субекти по южната граница с Мексико, които са се опитали да влязат в САЩ незаконно (521 хил. човека за миналата година спрямо 416 хил. за 2017-та).

Оставяме настрана и друго: че явно емигрантите, които едва ли харесват американския президент, изградил последната изборна кампания на партията си за Конгреса в реторика срещу същите тези емигранти, нямат нищо против да живеят в страната, която той управлява.

Проблемът тук е, че преминалият незаконно дадена граница вече нарушава законите и суверенитета на тази държава. Ако първият контакт между даден емигрант и приемащата го държава се изразява в нарушаването на закона й от него, то в каква посока може да се очаква, че ще се развива неговата дейност в рамките на тази държава след това? Да не говорим, че разглеждането на трафика на хора и наркотици по южната граница на САЩ с Мексико е невъзможно без отчитането именно на тези нелегални канали.

Независимо какъв шум срещу въпросната стена вдигат демократите, то проблемът с нелегалната имиграция по южната граница е вече разпознат. Иначе нямаше да има изградени защитни съоръжения на около 1/3 от границата с Мексико (около 654 мили от почти 2000 мили).

Но евентуалното построяване на въпросната стена, заради която продължава да има частичен шътдаун на федералното правителство на САЩ, не е просто бюджетно разногласие между Доналд Тръмп и демократите, а нещо много повече – това е ценностно ангажиране в диаметрално-различни политически вектори.

Затова този казус със стената е важен, без значение дали тя ще бъде построена в крайна сметка. Стената на Тръмп е вече символен монумент, бележещ ревизията, която се случва спрямо пространството, което наричаме трансатлантическо.

Именно трансатлантическата повърхност бе наметната последните три десетилетия с килима на една идеология – тази на екстровертния либерализъм.

Екстровертен, тъй като той разрушаваше точно стени и граници: тази на индивида, тази на семейството и тази на държавите. Разпиленият Аз, относителното семейство и споделените държави – това бе глобалният проект на либерализма. За целта, екстровертният либерализъм трябваше да разбие всички пасионарни ядра – етнос, култура, религия – понеже на същите се гледаше като на носители на диференциации и оттук – на конфликти.

Но това бе все едно да слееш “Левски” и ЦСКА в трето нещо, надявайки се, че вместо с юмруци, феновете на двата отбора ще се адресират с езици. Колкото и благородно да е дадено нещо, когато е просто глупаво, то може да причини повече щети, отколкото ползи. Знаете с какво е постлан пътят към ада.

Но пасионарните ядра са източник и на нещо друго: на идентичност. Човекът в крайна сметка е комплект от компоненти, които не се поддават на преформатиране.

Да, разбира се, всеки може да придобие един или друг навик. Да, разбира се, разширяването на културния хоризонт е винаги полезно. Но не можеш да възпиташ в себе си друга идентичност.

Въпреки това, екстровертният либерализъм си помисли, че ще създаде един обемен и широк човек, който ще е социално и културно промискуитетен, ерго, ще бъде един и същ навсякъде, защото навсякъде ще е едно и също. И ако има криза на идентичността днес, то това е реакция именно срещу опита за програмиране на нов човек, може би, на нов ариец.

Но ако човек е гражданин на света, то той значи е гражданин на нищо, каза не толкова отдавна британският министър-председател Тереза Мей.

Затова днес се стигна отново до разговора за стените. Екстровертният либерализъм е посрещан от ревизията на интровертния консерватизъм. За последния човекът не е еднакъв, а е уникален, защото е създаден от Бога. Семейството не е нещо относително, а лодката, с която бори вълните на живота. И държавата не е просто бюрократичен апарат, а композиция от културни и исторически пластове.

Аз-ът, семейството и държавата са три частни територии (респективно, на индивида, на роднините и на съгражданите), чиито граници не трябва да бъдат пресичани незаконно. Ако това се случва, на границите се появяват стени.

5.7 млрд. долара иначе могат да бъдат много пари, но не и в този случай.