Grandson of the Revolution Who Wears Jeans and Meets with Americans

<--

Той е Хасан Хомейни и е шиитски молла. Има обаче почти 700 хил. последователи в Instagram, често носи дънки и се случва да предизвиква религиозните основи на управлението на аятоласите в Иран. За последно в края на миналата година например Хасан Хомейни каза, че “продължаващата фрагментация на обществото, разпростирането на омразата, недоволството, лицемерието, двойните стандартни и безчестността са лош знак за правителството”. И че ако се продължава по този път, то управлението на ислямските духовници (Vilayat e-Faqih) няма да го бъде.

Тогава не е трудно да си представим, че Хасан Хомейни не само, че не се радва на доверието на аятоласите в Иран, но даже е посочен и като политически неблагонадежден от тях. Тъй като през 2016-та година, когато той искаше да се кандидатира на изборите за представител в Събранието на експертите, който орган посочва новия аятолах при смърт на действащия, Хасан Хомейни изобщо не бе допуснат да участва във вота от Съвета на пазителите (друга институция в иранската политическа система, която се занимава точно с това: да цензурира участието във всякакви избори на политически неблагонадеждните кандидати).

Там е работата обаче, че Хасан Хомейни е любимият внук на създателя на Ислямската република в Иран, починалият през 1989 г. Рухолах Хомейни. Това е изключително неудобство за режима на моллите в Иран, тъй като той лесно може да се справи с недоволството и критиката, но не и когато те идват от биологичните филиали на създателя на теократичната държава. Все пак портретите на дядо му висят навсякъде в страната – от по фасадите около улиците, до стените на държавните институции. Как, в името на дядото, се запушва устата на внука? При положение, че никой инквизитор не е по-Хомейни от Хасан?

Точно името на Хасан Хомейни обаче се появи тези дни в интересна информация, лансирана в публичното пространство от израелската медия I24News. Миналата седмица Хасан Хомейни, заедно с официални длъжностни лица от Иран, настоява медията, са се срещнали с американци в кюрдската столица Ербил в Ирак. Веднага бързаме да уточним, че тази информация бе по-скоро отхвърлена от САЩ. Браян Хук, специалният представител на Вашингтон за Иран, в интервю пред една арабска медия предпочете да не отговори конкретно на така поставения въпрос дали е имало такава среща, но все пак заяви, че така или иначе в момента САЩ не водели преговори с Иран. Реакция на Техеран по повод появилата се информация обаче липсваше – и от политиците им, и от медиите им. Но такова пълно мълчание от страна на Иран, който по принцип бърза да отхвърли всякакви идеи за преговори със САЩ (“докато Вашингтон практикува икономически тероризъм”, по думите на външния им министър Мохамад Зариф), бе по-подозрително и от обтекаемия Браян Хук.

Дали тази среща между ирански и американски представители изобщо се е състояла, не можем да твърдим със сигурност. Въпросителните са много. Така например изобщо не е ясно кой е бил евентуално от американска страна на тази среща (пък и няма логика информация, появяваща се в израелска медия, да прави подобен тип разкритие). Нека обаче извадим пред скоба двете важни неща, които се споменават в изнесената информация.

Едното е, че в иранската делегация на въпросното мероприятие, освен Хасан Хомейни и длъжностни лица от Иран, е присъствал и иранският посланик в Ирак Ираж Масджеди. Другият любопитен детайл е, че тази иранска делегация е лансирана от медията като такава, която е била в разногласие с политическата си “шапка” – режима в Иран.

Така. Посланикът на Иран в Ирак Ираж Масджеди е бивш командир от ал-Кудс (външното звено на Ислямската революционна гвардия), където е служил и като съветник на ръководителя на Гвардията, Касем Солеймани. Масджеди има богат опит в иракските дела, включително и в кюрдските измерения на съществуващото напрежение в страната. Неофициално, посочван е като много близък и до ден днешен на Касем Солеймани, който на практика ръководи иранската политика спрямо Ирак.

Много е трудно човек като Ираж Масджеди, пратен на най-важното дипломатическо място от гледна точка на Иран – в Багдат, да бъде посочен като такъв, който има алтернативни идеи от тези в Техеран. Или като човек, който ще се ангажира с контакти и дипломатическа активност извън регламентираните от Техеран (и с оглед на близките му отношения спрямо един от най-силните фигури в държавата, споменатият Касем Солеймани).

От друга страна пък е вярно и това, че Масджеди е сред по-умерените кадри от квотата на Гвардията в рамките на дипломатическия корпус на Иран. Не трябва да се подценяват и появяващите се информации, че в рамките на Гвардията (било във външно-политическата й “ръка” ал-Кудс, било във вътрешно-политическата й Басидж) има известна кадрова динамика, свързана с принудителното оттегляне на хора (уволнени, изчезнали, скрити).

Т.е. появилата се в израелски медии информация за срещата – независимо дали се е състояла или не – със сигурност е удобна възможност за Тел Авив да инвестира в допълнително катализиране на напрежението, което съществува във властово натоварените кръгове в Техеран. По-рано тази година, например, Мохамад Зариф подаде оставка, макар и за кратко, заради конфликт на интереси между ръководеното от него Външно министерство и Революционната гвардия. Данни за напрежение по върховете на иранската държава се появиха допълнително и при свалянето на американския дрон над Персийския залив (за който се спори дали е бил в международни или в териториалните води на Иран).

Израел няма нужда от допълнителни аргументи в полза на това да хвърля фойерверки в огъня, след като тези дни Иран заяви, че вече обогатява уран над позволените за граждански цели 3.67%. Още повече, че през септември в Израел ще има пак избори, а за Бенямин Нетаняху, известен в страната си като “господин Сигурност”, е удобно да насочва вниманието на съгражданите си спрямо опасността, която представлява Техеран.

За разлика от Ираж Масджеди обаче, Хасан Хомейни отговаря на условието за човек, който мисли по-иначе от официалните институти на Иран. Както стана ясно, внукът Хомейни далеч не е довереник на режима на моллите, и не е официален представител на Иран (отново за разлика от Масджеди). Възможно ли е внукът на създателя на ислямската република, с оглед на това, че е един от разпознаваемите критични гласове в Иран, да е припознат като посредник между Вашингтон и Техеран? Т.е. Хасан Хомейни да изиграе посредническата роля, с която по принцип се ангажират държави като Оман, Ирак, Кувейт, наскоро Япония и т.н.? Този, на когото кръвта му е свързана с режима, докато умът – не толкова?

Шансът не изглежда голям. Но късметът очевидно има думата, когато носиш дънки, виждаш се с американци и въпреки това си още жив, понеже като малък си имал свободата да подръпваш безнаказано брадата на създателя на ислямската република.

Знаем максимата, че революцията изяжда децата си. Но нищо не е казано за внуците на революцията.