Did Democracy Win?

<--

Президентството на Тръмп свърши. Но националпопулизмът, не само в Америка, не е свършил.

Написах този текст (със заглавие “Демокрацията победи”) късно вечерта на 6 януари, когато Конгресът и Сенатът на САЩ се бяха събрали да потвърдят изборната победа на Байдън и Харис. След това включих телевизора и видях по CNN нещо, което не си представях, че е възможно. Тълпи атакуват и превземат сградата на Капитолия. Сякаш това беше Зимният дворец и ставаше пролетарска революция!

Само че САЩ не са монархия, а република и демокрация. И инспираторът на този метеж (чрез изказвания и туитове) беше самият президент Тръмп. Такова нахлуване в седалището на законодателната власт на САЩ не се беше случвало от 1814 г., когато сградата е била превзета (и изгорена) във войната с Британия.

6 януари 2021 година е вече историческа дата.

Не само за най-старата демокрация в света, но и за целия свят. От това, което беше в крайна сметка все пак потвърдено през този ден в Капитолия, зависеше бъдещето на демокрацията. И победата беше не на демократическата над републиканската партия. Победата беше на самата демокрация.

Доналд Тръмп се опита първо чрез съдилищата, включително Върховния съд, после чрез републиканските управления в щати като Джорджия, чрез републиканците в Конгреса и Сената, после чрез вицепрезидента Пенс и най-накрая – чрез този метеж на негови привърженици в храма на демокрацията – да анулира изборните резултати и да остане незаконно на власт. Но не успя.

Ако беше успял, особено чрез метеж, това щеше да бъде краят на демокрацията. Водещата велика сила в света, която е пример за законност и демократично управление, вече не би била различна по начин на управление от Русия или Китай. И тъй като Европейският съюз не е една държава, а конфедерация на различни по-стари и по-нови демокрации, където доста трудно се вземат решения с консенсус, ако трите други свръхсили в света бяха се оказали управлявани от автократи, то това наистина щеше да е краят на парламентарната демокрация в света.

Слава Богу, Америка продължава да бъде демокрация. Истинските консерватори в Републиканската партия не се поддадоха на деструктивната борба за оставане на власт на всяка цена на Тръмп.

Той обаче успя да стане лидер, любим лидер, на новия националпопулизъм.

Със своята арогантност и пренебрежение към закона и морала, по своето публично поведение Тръмп повече ми приличаше на комунистически лидер, отколкото на консерватор, който подържа традиционни ценности.

Новият националпопулизъм (и в Америка, но и в Европа) е доста далеч от традицонниите консервативни ценности, които включват религиозен морал и стриктното зачитане властта на закона. Идеологията на този нов националпопулизъм, която може да се сведе до формулата “ние сме над всичко”, е свързана и с безумни конспиративни теории като QAnon.

За привържениците на тази теория, както и за путинските тролове основни врагове са Сорос, Бил Гейтс (който искал да ни чипира чрез ваксини) и “дълбоката държава” зад “фасадата” на американската или европейската демокрация. Според QAnon съществува тайна световна конспирация на някакви педофили и кръвопийци, които са главно американските демократи, но между тях са и холивудски знаменитости и папа Франциск А Тръмп за вярващите в тази теория се явява Божи пратеник, предопределен да пребори силите на сатаната.

Не знам как е възможно истински религиозни хора да вярват и във всичко това, да вярват, че един човек със съмнителен морал, който постоянно лъже, един шоумен, който постоянно промотира само себе си, е Божи пратеник?

Възможно ли е изобщо такова средновековно мислене през XXI век?

Освен това не разбирам какво точно е направил Тръмп за бялата работническа класа, сред която са голяма част от привържениците му? С какво им е помогнал? С понижаването на данъците за най-богатите? Или с катастрофалното си бездействие в коронавирусната криза, което доведе до безпрецедентна безработица, обедняване на средната класа, фалити на много малки бизнеси? Как Тръмп се бореше с “блатото” във Вашингтон? Като облагодетелстваше и дори помилва семейството си и своите приятели и съратници? Или като направи възможна една расистка, сексистка и антиимигрантска реторика от най-високо място?

Във външната политика Тръмп изглеждаше да е по-приятелски настроен към Путин или към саудитския принц, та дори в един момент и към Ким Чен Ун, отколкото към Меркел или Макрон, към традиционните евро-атлантически съюзници на САЩ в Европа. Къде във всичко това неговите привърженици видяха “месията”, спасителя от “дълбоката държава”, който ще направи Америка велика отново?

Тръмп се самоуби политически в края на мандата си. Но за съжаление той нанесе тежки поражения и на Републиканската партия. В традиционно републиканската Джорджия двама демократи спечелиха изборите за сенатори на балотажа на 5 януари. До голяма степен това стана възможно именно защото Тръмп, след като сам изгуби Джоржия, успя да убеди своите привърженици, че изборите са пълна измама. Така мнозина от тези, които му вярват, вероятно не са гласували на балотажа. И сега демократите ще имат мнозинство в Сената, с гласа на Камала Харис.

А след неуспешния, но шокиращ и срамен, опит за метеж в Капитолия, при който загинаха няколко души,

Тръмп изгуби подкрепата и на някои от своите най-твърди поддръжници сред републиканците

в Сената, който трябваше спешно да се евакуира на 6 януари. Сега вицепрезидентът Пенс изглежда да има по-голям шанс да бъде кандидат на републиканците за президент след 4 години, отколкото Тръмп.

Много републиканци, които харесваха фискалната политика на Тръмп и неговите назначения на консервативни съдии, няма да приемат атаките му срещу демокрацията и законността. Дори ако това означава раздяла с част от електората им.

За съжаление Тръмп си създаде (или сам беше създаден от) милиони разгневени привърженици, които вярват в него и вярват в безумни конспиративни теории, но не вярват в демокрацията. Президентството на Тръмп свърши. Но националпопулизмът, не само в Америка, не е свършил. Остават тези тълпи от хора, които са разгневени и разочаровани от статуквото и не вярват в демокрацията.

Бяхме свидетели една важна победа за демокрацията. Отдъхнахме си! Но, уви, не е свършила епическата културна война между либерали и консерватори, която се води от десетилетия. Това е една “студена война”, но в последно време тя става все по ожесточена, добива все по-грозни и заплашителни форми. Традиционните религиозни морални ценности на западните консерватори нямат нищо общо с арогантния, безпринципен и егоцентричен националпопулизъм. “[О]бичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, молете се за ония, които ви причиняват зло”, казва Исус според Евангелието от Матей. Това е доста различно от “Ние сме над всичко!”.

Но и традиционните ляволиберални ценности са несъвместими с цензурата

и уволненията по политически причини, с инкриминирането на класически литературни произведения, с историческия ревизионизъм – обезглавяването на статуи на Колумб например. (Като говорим за цензура обаче, искам ясно да подчертая, че свободата на словото и убежденията трябва да има граници. Лъжесвидетелството в съда или лъжата на телефонния измамник, както и подстрекаването към насилие, речта на омраза не е свобода на словото, а престъпление.)

Струва ми се, че и крайната левица, както крайната десница в тази все по-ожесточена идеологическа война реже клона, на който седи – традиционния религиозен морал в единия случай, а в другия – свободата на словото и убежденията – крайъгълният камък на демокрацията.

Трябва да се намери начин да се преодолее тази взривоопасна културна поляризация.

Както и да се преодолее пропастта между бедни и богати, която се задълбочава, особено сега, като икономическа последица от пандемията. Тази икономическа поляризация става източник на гнева и разочарованието на много хора.

Ако се върнем към американската политика, вярвам, че новоизбраният президент Джо Байдън е човек, който желае и умее да гради мостове, а не нови стени и барикади. Но няма как да се градят мостове с хора, живеещи в алтернативна реалност, в която например Тръмп е месия, спасител на света от сатанински култ. Хората в една демокрация могат да имат различни мнения и различни убеждения, но трябва да приемат първо безспорните факти, за да има някакъв разговор между тях, а не война. Хората не трябва да си измислят “алтернативни факти”, когато истинските не им изнасят.

Безспорен факт е, че Земята е кръгла, а не плоска. Безспорен факт е също така и изборната победа на Джо Байдън и Камала Харис.

Оттук нататък те имат много тежки задачи: да се справят с пандемията, с безработицата, с икономическите проблеми. С взривоопасното икономическо и културно разделение. Това са проблеми не само на Америка, но и на целия свят.