A Net for Dictators

<--

С мрежа за диктатори

„От дворците на Монтесума до бреговете на Триполи…” са първите два реда от официалния химн на американската морска пехота (U. S. Marines). Нататък в песента се разправя как този елитен военен корпус е водил битки къде ли не по света под знамето със звезди и ленти.

Първата част на двустишието е препратка към сраженията в Мексико от средата на XIX в. Втората идва от войните с пиратството (и от време на време с французите) във водите и пустините на Северна Африка, заради които преди повече от 200 г. се създава бойната флота на САЩ. Е, въпросната битка край „бреговете на Триполи” през 1805 г. е била водена от едва 8 (осем) морски пехотинци и 500 арабски, гръцки и берберски наемници. Вярно, че технически това е била първата бойна акция на американски войници на чужда земя и че тя е стегнала примката около колективния пиратски врат в Средиземноморието. Но иначе сражението не е било нищо особено. Обаче нали химнописците са били първите пиар специалисти, които понякога дефинират историята далечe по-успешно, отколкото лидерите и пълководците.

Сега, когато Северна Африка отново е в центъра на новините, за момент се изкушавам от идеята същата тази морска пехота да отиде и да сложи край на сатрапа в Триполи.

Още повече че като американски данъкоплатец осигурявам поне чифт кубинки и два ката униформа годишно за някой младеж от Канзас, изпратен в Кандахар да бие талибаните. Историците, а не пиар специалистите обаче ще ви кажат, че военните интервенции обикновено свършват зле, плюс малката подробност, че убиват доста невинни хора. Сега Съветът за сигурност на ООН така и не събра достатъчно кураж да обяви нелетателна зона над Либия, за да прекрати неравния дуел между авиацията и демонстрантите. Не по исторически съображения, а защото руснаците не дават. Но това е друга тема.

Както и да го погледнеш, Шести американски флот ще направи най-добре, ако стои извън либийските териториални води, а морските пехотинци нека играят на карти и пишат на приятелите си във “Фейсбук”, вместо да щурмуват бреговете на Триполи.

Още повече, че днес има други американски продукти, които изглеждат доста полезни в борбата с диктаторите. Знаете вече как египетската революция се роди с акушерството на гореспоменатия “Фейсбук”, на “Туитър” и “Ю Тюб”. Имаше даже вестникарски истории за египетско бебе, кръстено Фейсбук (медиите са страшно оправни, когато трябва да се самовъзхваляват). Което не знаете вероятно, е че, компанията на Марк Зукърбърг е била помолена от правителството на САЩ да разработи начини за преодоляване на интернет блокадата, наложена от режима на Мубарак. Защото, когато много хора получат достъп до множество различни канали за информация, контролът върху тях става труден, дори невъзможен. Това е една от големите разлики между сегашната арабска революционна вълна и всички предишни в света. Следя с огромен интерес какво ще се случи в точката на съприкосновение между информационните технологии на XXI век и обществените порядки, наследени от XIX век.

Четох някъде как заради спрения интернет записани с мобилни телефони видеокадри от сблъсъците между силите на Кадафи и въстаниците се пренасят физически до границата с Египет, откъдето влизат в световните новинарски обмени. В обратна посока пътува нелегално закупено оръжие, което може би изглежда по-нужно на онези, които имат да водят кървави битки с милиционерите на Кадафи. Сигурен съм обаче, че в историята ще останат точно тези зърнисти кадри, заснети с нечия “Нокия” и качени на “Ю Тюб”.

Не случайно дори сценаристът на “Социална мрежа” Арън Соркин каза на оскарите в неделя (след като спечели най-високото отличие на холивудската кинематография), че след събитията в Египет, ще си направи профил във “Фейсбук”.

Моите симпатии определено са на страната на “мрежата” като средство за борба с диктатурата, вместо момчета от Канзас отново да превземат песъчливи арабски брегове. И не говоря само за Либия, а по принцип. Иначе, ако поискате да видите морски пехотинец, разходете се до посолството на САЩ в София. Потърсете адреса през “Фейсбук”.