The 10-year War

<--

Десет години, след като първите бомби паднаха над Кабул – на 7 октомври 2001 г., войната в Афганистан

е на заден план в САЩ. Президентът Барак Обама

не предвижда никакви публични мероприятия, с които да отбележи най-дългия американски военен конфликт от Виетнамската война насам.

Преди 10 години тогавашният държавен глава Джордж Буш заяви: “В предстоящите месеци нашето търпение ще бъде нашата сила.” И най-търпеливите обаче надали са мислели, че месеците ще се окажат цяло десетилетие.

За това време в Афганистан

и Ирак

бяха изпратени над 2 милиона войници. Почти 4 500 от тях загинаха в Ирак

и около 1 700 – в Афганистан

. Ранените са десетки хиляди.

Струваше ли си

Скорошно проучване на общественото мнение на CBS News показва, че почти 6 от 10 американци смятат, че международните сили не трябва да бъдат в Афганистан

, докато само преди две години мнозинството подкрепяха мисията на САЩ. Седем от 10 души казват, че войната е продължила по-дълго, отколкото са очаквали. Един от трима ветерани от войните след 11 септември смятат, че интервенциите в Ирак

и Афганистан

не са си стрували.

Изтеглянето на по-голямата част от американските войски трябва да завърши до 2014 г. Тогава контролът над страната ще бъде оставен в ръцете на афганистанската армия и полиция, които наброяват 350 000 души. Тяхна задача ще бъде да удържат градовете, северните части и колкото се може по-голяма част от провинциалния юг, като насреща си имат 25 – 30 000 талибани. В страната ще останат около 30 000 американски войници, повечето от които ще се занимават с тренирането на местните сили. На пръв поглед, това изглежда стабилна конструкция. Но реалността е различна.

Депресираща реалност

“Ако искаме след изтеглянето си да оставим нещо, което няма да се срути скоро след това, тогава Афганистан

трябва да се промени в политически аспект”, твърди пред сп. Time Стивън Бидъл, експерт по сигурността в Council on Foreign Relations.

В свой анализ за сп. Economist кореспондентът от Кабул пише, че “колкото повече време прекарват чужденците в Афганистан

, толкова повече се депресират от действителността”. Неправителствените организации се оплакват, че не могат да свършат почти никаква работа в страна, в която година след година талибаните стават все по-силни и по-многобройни, а животът на чуждестранните служители е в опасност дори на улицата. Не минава и седмица без поредния шок за организациите за защита на човешките права, който идва или под формата на видео, в което талибаните пребиват някого с камъни, или като информация, че правителството е измъчвало жестоко затворници.

Западните дипломати пък трябва да работят с Хамид Карзай, който по време на президентските избори през 2009 г. бе обвинен, че е спечелил, благодарение на милион фалшиви бюлетини. Това не е единичен случай – и четирите вота след 2001 г. в Афганистан

бяха белязани от измами и ниска избирателна активност.

Чуждестранните войски, които в началото несъмнено са били много по-оптимистично настроени, сега са загубили целия си ентусиазъм. Статистиката показва, че сезонът за водене на битки, който е през лятото, тъй като през зимата проходите към Пакистан са непроходими, става все по-смъртоносен през всяка следваща година. Единствено тази година загиналите са малко по-малко от предходната. Изключително успешните при ликвидирането на талибани нощни операции пък се оказаха прекалено неточни и с много цивилни жертви.

Докато насилието на юг намалява, то на изток се увеличава, което накара НАТО да насочи усилията си натам. Въпреки многобройните опити да се унищожат обширните макови полета, те си остават основно средство за препитание на голяма част от селското население. Неуспехът да се пренасочи продукцията към която и да е друга селскостопанска стока бе колкото предсказуем, толкова и опасен, защото прояжда самите основи на онова, което претендира да е афганистанска държава. Провинция Хелманд произвежда повече опиум от всяко друго място по света.

Кой остава?

Що се отнася до онези 350 хил., които ще трябва да се борят с тези заплахи, ситуацията е по-скоро трагична. Сериозни усилия се полагат за обучението на афганистанската армия и полиция. Мнозинството обаче се оказват неопитни новобранци, които не могат да боравят с оръжие. В скорошен материал на сп. Time те бяха описани като неграмотна и пушеща опиум сбирщина от бедни афганистанци, които няма друга преспектива, освен да се запишат доброволци.

Надеждите се възлагат на преговори с талибаните, за които вече е ясно, че няма как да бъдат победени напълно. През годините мотото на американските сили, че “добрият талибан е затвореният талибан”, претърпя известни промени и сега важна част от военната стратегия в региона включва убеждаването на бунтовниците да свалят оръжие в замяна на пари и работа. Засега обаче и тази тактика няма особен успех.

“Не се опитваме да създадем нова Швейцария”, каза веднъж по повод Афганистан

американският генерал и настоящ директор на ЦРУ Дейвид Петреъс. Онова, за което би трябвало да се молят американците след изтеглянето си, е да не са създали нова Сомалия.