Oops, She Did It Again

<--

Ето един парадокс – най-известният кандидат в надпреварата за Белия дом е и най-голямата енигма. Малко вероятно е да не сте чували за Хилъри Клинтън, дори да не се вълнувате от американската политика. В същото време и най-разпалените й почитатели, следящи отблизо дългата й кариера, вероятно силно ще се затруднят да отговорят конкретно какво би направила тя като лидер с данъците, по въпроса с работните места и доходите или дали подкрепя сделката, която сегашният президент Барак Обама сключи с Иран.

За човек, който е на публичната сцена от десетилетия, принципите и основните позиции на Хилъри Клинтън остават забележително неопределени. Според хора от екипа й в последните месеци, преди на 12 април да обяви влизането си в битката за президенските избори през 2016 г., тя се е консултирала със стотици експерти, като икономическите разговори са били фокусирани върху проблема с неравенството, а външнополитическите гурута са я брифирали за Близкия изток и Русия. Но засега кампанията й е учудващо бедна на съдържание и ако иска да превъзмогне съмненията около личността и мотивите й, Хилъри ще трябва да даде по-ясна представа какъв президент иска да бъде.

Втори шанс за първо впечатление

Около най-очакваната кандидатура витаят както аурата на неизбежността, че тя е там, за да спечели, която може да й изиграе лоша шега, така и сянката на провала от първия й опит да влезе в Белия дом. Седем години по-късно още първите стъпки показват, че Хилъри е научила уроците от 2008 г. Вместо с тежко и помпозно събитие тя обяви впускането си в битката с добре премерен клип, представящ я като “шампион на обикновените американци”, и с вълна от послания в социалните мрежи. А след това изненадващо предприе 1609-килиметрово пътуване с миниван на име Скуби от дома си в щата Ню Йорк до Айова, където бяха първите й предизборни прояви в семпъл и камерен стил.

Според проф. Робърт Шапиро от катедрата по политология на Columbia University, за да има шанс за победа, за Хилъри ще бъде ключово да засили подкрепата за себе си сред либерално-икономическата база на Демократическата партия, включително имигрантските групи (латиноси и американци от азиатски произход), младите и най-вече жените. А също и да се опита да я разшири сред други бели избиратели, особено тези от средната класа. “И тя очевидно е наясно с това предвид начина, по който анонсира кампанията си”, казва проф. Шапиро пред “Капитал”.

Само че остават въроси като как избирателите могат да бъдат развълнувани от претендент, който е в публичното пространство от толкова дълго време и повечето хора вече имат твърдо мнение за него? Как политик със статут на световна суперзвезда да води топли, човешки и нормални разговори с избирателите, ако е преследван постоянно от тълпа журналисти? Как да бъдат преборени умората от името Клинтън и множеството скандали, истински и измислени, витаещи около нея? И как да се справи с целия политически багаж, който носи, включително наследството на двама президенти – съпругът й Бил и Обама, който, след като я победи в първичните избори за номинацията на демократите преди седем години, я покани да бъде държавен секретар по време на първия му мандат?

Сила в слабостите

“Тя ще има полза от опита си, натрупан в предишни кампании и в годините й като държавен секретар. Освен това този път политическите теми, които трябва да отиграе, са по-различни, отколкото през 2008 г., и сега тя няма още от самото начало да води кампания срещу опоненти от собствената си партия, а срещу републиканските кандидати, които ще я атакуват много по-яростно, отколкото го правеха съперниците й в първичните избори на демократите преди седем години”, смята проф. Шапиро. Действително поне за момента Хилъри не изглежда да има конкуренция сред демократите и не се очертава заплаха от типа на феноменалния възход на Обама, който й отне изглеждащата гарантирана номинация на демократите.

Но точно отношението й към него сега може да я направи уязвима за залпове от лагера на консерваторите. Деликатният баланс, който трябва да намери, е как да гради върху добрите постижения на президента, с когото е работила, и да не го критикува твърде много, като същевременно се дистанцира от него, за да не позволява на републиканците да я нападат по тази линия. Вече има сигнали, че атаките отдясно и засиленото гледане под лупа започват да й вредят – според анкета на Reuters/Ipsos от средата на януари Клинтън е посочена като първи избор на 50% от демократите; към началото на април това число е паднало до 38%.

Освен опита силните страни на Хилъри включват нейната недостижима разпознаваемост, финансовите ресурси и машината за водене на кампании, с които разполага. А единственият шанс да тушира слабостите си и да не позволи на републиканците да я вкарат в ъгъла с крошетата си и да я залеят с негативизъм, е да формулира ясни послания. “Най-добрият начин за създаване на позитивни новини е представянето на нова политика. Печеленето на кампании идва от обръщане към бъдещето. А погледът към бъдещето означава говорене за политики, които ще бъдат въведени и изпълнени, ако тя стане президент”, казва пред Reuters Тад Дивайн, съветник на Джон Кери в кампанията му през 2004 г.

Проф. Робърт Шапиро отбелязва, че все пак трябва да се има предвид, че Хилъри нямаше как да заема позиции по всички теми, докато беше държавен секретар, а след това известно време не е заемала никакви политически постове. Но с влизането в надпреварата вече е нужно да формулира убедително послание и да помогне на избирателите да разберат защо за втори път се кандидатира за президент. “Тя трябва да представи визията си на лидер и къде стои по основни политически въпроси. И да превъзмогне съмненията, като изясни позициите си по теми като икономическото неравенство и даването на еднакви възможности”, посочва професорът от Columbia University.

Без още да е обявила икономическата си стратегия, очакванията са, че тя ще подкрепи вдигането на минималната заплата, затварянето на вратичките в корпоративното данъчно законодателство, намаляването на данъците за средната класа и инвестициите в инфраструктура. Като обобщава проф. Шапиро, “в икономиката тя ще продължи това, което Обама направи и се опитва да прави. Във външната политика ще трябва да заеме по-агресивни позиции от него.”

Хилъри Клинтън няма да разполага още дълго с лукса да отправя мъгляви послания в една надпревара, която съвсем не е обречена да спечели. Защото, както каза самата тя във видеото, с което обяви кандидатурата си, президентството е работа, която трябва да бъде заслужена.